Решение №101/02.08.2021 по дело №1871/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №9/15.01.2021 по дело №1871/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Василка Илиева, Десислава Попколева

с участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1871 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез юрисконсулт М. В. против решение № 574/22.01.2020 г. по в.гр.д. № 2076/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 538545/19.11.2018 г. по гр.д. № 4419/2019 г. по описа на Районен съд София и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Н. Н. А. против ГД „Изпълнение на наказанията“, искове с правно основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр, т.1 и т.2 за установяване на упражнена спрямо ищеца непряка дискриминация, изразяваща се в забрана да взима със себе си при конвоиране лични вещи – радио и телевизор и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения спрямо ищеца.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр и чл.4, ал.1 ЗЗДискр, както и правилото на чл.9 ЗЗДискр. Необосноваността на решението е в резултат на неправилна и едностранна преценка на ангажираните по делото доказателства, което е довело и до неправилни фактически констатации.

Ответникът по жалбата – Н. Н. А., чрез процесуалния си представител адв. С., излага становище за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК.

Касационен въпрос

С определение № 9/15.01.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 574/22.01.2020 г. по в.гр.д. № 2076/2019 г. на Софийски градски съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си.

Мотиви

По така повдигнатия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 244/14.08.2012 г. по гр.д. № 777/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 3/22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 85/13.09.2016 г. по гр.д. № 4328/2015 г. на ВКС, IV г.о.

На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, в трайната съдебната практика на ВКС е даден отрицателен отговор. Относно възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения да бъдат субект на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, се приема, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл.4, ал.1 ЗЗДискр, следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл.4, ал.1 ЗЗДискр - не е налице дискриминация. По -неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4, ал.1 ЗДДискр или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари