Решение №100/22.10.2020 по дело №3267/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно възможността да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.

Отговор

С изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 19. 04. 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост. Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната година (петата или десетата), съответстващ на деня, в който владението е започнало. Десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 1.06.1996 г., изтича не на 31.05.2006 г., а на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с пар. 1 ЗР ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3267 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична Община, чрез юрисконсулт Р. Г., срещу решение № 1010 от 02.05.2019г. по в.гр.д.№ 4518/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 1993 от 29.03.2018г. по гр.д.№ 1564/2017г. на Софийски градски съд, І-12 състав, с което е признато за установено, по предявения от А. А. М. и В. М. М. срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците А. А. М. и В. М. М. са собственици, на основание придобивна давност, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с площ от 983 кв.м. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалноправни норми – чл. 86 ЗС, пар. 1 ЗД ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС, вр. чл. 115 ЗЗД, чл. 2, ал. 1, ЗОС и пар. 42 ПЗР ЗОС.

Ответниците по касационната жалба А. А. М. и В. М. М. не изразяват становище по същата.

Касационен въпрос

С определение № 104 от 12.03.2020 г. по гр. д. № 3267/2019 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ възможността да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. – 01.06.2006г.

Мотиви

Отговор на въпроса се съдържа в практиката на ВКС, формирана с множество решения по чл. 290 ГПК, систематизирани и обобщени в мотивите към ТР № 3/2018 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, която настоящият състав споделя. В мотивите към тълкувателното решение са направени и разяснения по приложението на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗД ЗС. Посочено, че с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 19. 04. 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост. Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната година (петата или десетата), съответстващ на деня, в който владението е започнало. Десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 1.06.1996 г., изтича не на 31.05.2006 г., а на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с пар. 1 ЗР ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

За да потвърди обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], с идентификатори …. и …. по кадастралната карта на [населено място], които не са предмет на иска. Спорният имот с идентификатор …. граничи от изток с имот …., а от запад с [улица]. С решение от 06.06.1990 год. по гр.д.38/90 год. по описа на СРС, 7 с-в по извършване на делбата процесният имот е бил разпределен, на осн. чл. 292 ГПК /отм./, в дял на държавата, а впоследствие е преминал в патримониума на общината на основание параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Процесният имот с идентификатор …., заедно с другите два съседни имота с идентификатори …. и …., се намират фактически в един терен, който е ограден с обща за трите имота ограда, като между имотите не съществуват вътрешни огради, които да ги отделят или да обособяват отделни части. Прието е, че ищците са владели процесния имот отпреди 1980 година до настоящия момент, като поддържали в него плодородни дървета и насаждения. Никой не е имал претенции за собственост и не им е оспорвал владението. Преди 1980 г. имотът се е владял от наследодателя им Л. М..

От правна страна съдът е приел, че са налице и двата елемента на фактическия състав на придобивната давност – упражняване на фактическа власт върху имота с идентификатор …. от 19.04.1996 год. до 01.06.2006 год., т.е. повече от 10 години, и намерение за своене. Приел е, че в посочения период не е имало правна пречка за придобиване по давност на имоти частна държавна или частна общинска собственост, предвид редакцията на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗД ЗС. За неоснователни са счетени доводите на ответната страна, че ищците, като владелци, не са демонстрирали открито намерението си пред ответника, като декларират имота в данъчната служба и заплащат дължимите данъци за него. Прието е, че с предявяване на настоящия иск ищците са се позовали на придобивна давност, както и че правните последици на давността (придобиване на вещното право) следва да се зачетат от момента на изтичане на законно определения срок – в случая към 19. 04. 2006 г.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, същото е неправилно.

С влязлото в сила решение по допускане на делбата, постановено по гр. д. № 38/1990 г. на СРС, IV районен съд, образувано по предявен от наследодателя на ищците М. М. против държавата и А. Т. (сестра на М. М.) иск, е признато за установено в отношенията между М. М., държавата и А. Т., че тримата са съсобственици на дворно място, реална част от което е и процесният имот, а с решението по извършване на делбата (решение от 6. 06. 1990 г. по гр. д. № 38/1990 г. на СКРС, IV районен съд) процесният имот е разпределен по реда на чл. 292 ГПК /отм./ в дял на държавата. В този смисъл са и твърденията в исковата молба, които се подкрепят от събраните доказателства: решение от 6. 06. 1990 г. по гр. д. № 38/1990 г. на СРС, IV районен съд, вписано на 17. 10. 1990 г., скица към решението, комбинирана скица за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3 ЗКИР от 23. 11. 2016 г., заключението на съдебно-техническата експертиза, нотариални актове № № …. г., …. г., н.а. № …. г., АДС № 5875/15. 03. 1968 г., н.а. № …. г.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК, влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата, постановени между М. Л. М., А. Т. и държавата, разпростират действието си и в отношенията между техните правоприемници: ищците А. А. М. и В. М. М. (двете са наследници на М. М., съгласно удостоверение за наследници № АО 9400-886/20. 02. 2015 г., а ищцата В. М. М. е и частен правоприемник на А. Т. по силата на договор за дарение, сключен с н.а. № …. г., за реалната част от допуснатото до делба дворно място, което се е паднало в дял на А. Т.) и Столична община (правоприемник на правото на собственост върху процесния имот от държавата по силата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС, обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) Тоест, решенията по допускане и извършване на делбата разпростират своето установително и конститутивно действие и по отношение на страните по настоящото дело, включително и по въпроса притежавала ли е държавата 1/3 ид.ч. от допуснатото до делба дворно място, реална част от което е съставлявал и процесният имот, разпределен на държавата на осн. чл. 292 ГПК /отм./.

По силата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) собствеността върху процесния имот се е трансформирала от частна държавна в частна общинска, поради което са приложими разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗР ЗДЗС.

Изводът на съда, че в периода 19. 04. 1996 г. – 31. 05. 1996 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, както и че при упражнявано владение от 19. 04. 1996 г. до 19. 04. 1996 г. върху имот частна общинска собственост е било възможно придобиването му по давност към 19. 04. 2006 г., тъй като срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл преди 1. 06. 2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен с пар. 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), противоречи на чл. 86 ЗС и на пар. 1 ЗД ЗС. Забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна и частна общинска собственост отпада с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), което е в сила от 1. 06. 1996 г., а не от 19. 04. 1996 г. За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1. 06. 2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за собственост, основан на придобивна давност отхвърлен.

При този изход на делото и на осн. чл. 78 ГПК, ал. 3 и ал. 8 и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на общината сумата 578, 68 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции (държавни такси и възнаграждение за вещо лице), както и сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство на общината пред трите инстанции;

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1010 от 02.05.2019г. по в.гр.д.№ 4518/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав и потвърденото с него решение № 1993 от 29.03.2018г. по гр.д.№ 1564/2017г. на Софийски градски съд, І-12 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М. и В. М. М. срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че А. А. М. и В. М. М. са собственици, на основание придобивна давност, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с площ от 983 кв.м.

ОСЪЖДА А. А. М. и В. М. М., на осн. чл. 78 ГПК, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплатят на Столична община сумата 578, 67 лв. разноски и сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство на общината пред трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини