Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Чл. 298 ГПК, ал. 1 и 2 регламентират субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, съобразно които решението обвързва страните по делото и техните правоприемници (универсални и частни). По изключение силата на пресъдено нещо на съдебното решение може да се разпростре и по отношение на лице, което не е било страна, респ. - не е правоприемник на страна в производството по съответното гражданско дело, каквито например са случаите на решението, постановено по иск за гражданско състояние (чл. 298, ал. 3 ГПК) и решение, постановено по дело на необходим другар. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, т.е. отнасят се до едно и също правоотношение, в което другарите имат идентично правно положение. Това са случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (чл. 216, ал. 2 ГПК). По исковете за защита на права, произтичащи от обикновена дялова съсобственост (за разлика от собствеността в режим на съпружеска имуществена общност) съсобствениците не са необходими другари, тъй като тази съсобственост не съставлява правоотношение, което по естеството си да налага решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици, а и не съществува обективна правна норма, която да регламентира идентичност на делата на отделните съсобственици. Това е и причината, поради която съсобственик, който не е участвал в производство по иск за собственост, не е легитимиран да претендира отмяна на основание чл. 304 ГПК. Доколкото дяловата съсобственост не представлява неделимо правоотношение, същата не обосновава отклонение от правилата на чл. 298 ГПК, ал. 1 и ал. 2, следствие от които е ограничаване силата на извършените процесуални действия в рамките на делото, в което са предприети.