Решение №100/20.06.2011 по дело №194/2010

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Налице ли е прекъсване на давността, когато признанието касае фактическия състав, от който произтича задължението, а не дължимостта на самото вземане?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
Е. В., Б. Б.

със секретар С. С. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 194/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на П. А. Н. от [населено място] срещу решението на Варненския апелативен съд № 210/30.10.2009 год., постановено по в.т.дело № 373/2009 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Шуменския окръжен съд от 16.05.2009 год. по т.дело № 740/2008 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] частичен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.348 ТЗ и чл.284, ал.2 ТЗ и е осъден ответника-касатор да възстанови сумата 26 000 лева като част от обща сума в размер на 185 000 лева, получени от него за изпълнение на сключен между страните договор за поръчка от 01.05.2001 год., по който договор липсва изпълнение от страна на довереника.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по съображение, че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД с признание на вземането от страна на длъжника. Наведени са доводи, че в обясненията си пред органите на досъдебното производство ответникът е потвърдил единствено факта на получаване на сумата 125 000 лева, но никога не е заявявал дължимостта на посочената сума, нито е декларирал задължението си за връщането й на ищеца. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с установената съдебна практика по приложението на давността.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] излага становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационен въпрос

С определение № 166/21.03.2011 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по обуславящият крайния изход на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 116, б. а ЗЗД, а именно: налице ли е прекъсване на давността, когато признанието касае фактическия състав, от който произтича задължението, а не дължимостта на самото вземане.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в


Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари