Решение №10/12.02.2021 по дело №1298/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №384/13.10.2020 по дело №1298/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?

Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Отговори

Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и въобще когато възлагането чрез жребие (използваният в ГПК от 1952 г. (отм.) термин) може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Подобряването на цялата сграда, която се състои от два етажа, които са самостоятелни обекти на собственост, не представлява неудобство за теглене на жребий.

Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ГПК /отм./ е възпроизведена в чл. 214, ал. 2 ГПК от 2007 г., поради което даденото разрешение в ТР 1 /04.01.2001г. относно това, че не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване, не е загубило сила.

Подобряването на покрива и фасадата на сградата, които са общи части по смисъла на чл.38 ЗС, също не представлява неудобство за теглене на жребий.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1298 /2020 г.:

Производството е по чл.290 ГПК и сл.

История на спора

С определение № 384 от 13.10.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Окръжен съд София, поправено с решение № 404 от 26.11.2019 г. по същото дело.

По касационната жалба на Н. С. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Софийски окръжен съд в частта за способа за извършване на делбата, с което допуснатите до делба недвижими имоти са разпределени между двамата съделители – бивши съпрузи по реда на чл.353 ГПК.

Като е отменил решение по гр.д. № 80 /2015 г. на Районен съд Пирдоп, в частта по извършване на делбата, въззивният съд е постановил друго, с което е разпределил допуснатите до делба недвижими имоти между двамата съделители – бивши съпрузи по реда на чл.353 ГПК, като в дял на съделителя Н. С. П. е поставен втори жилищен етаж с вход от западната страна на сградата и складово помещение в западната част на УПИ, както и 1 /2 ид. част от дворното място, цялото с площ от 625 кв.м., в [населено място], а на съделителя И. Д. И. е поставен в дял първия жилищен етаж, с вход от източната страна на сградата, масивен гараж на 24 кв.м., както и 1 /2 ид. част от същото дворно място и Н. П. е осъдена да заплати на И. И. сумата от 2 487.50 лева за уравнение на дела й.

Касационни въпроси

Касационно обжалване на тази част от решението е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите:

Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий? След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий? Въпросите са разрешени в противоречие с посочените от жалбоподателя т.5 от ППВС № 7 от 1973 г. и Решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12 /1987 г., І г.о. на ВС.

Мотиви

Настоящият състав съобразява разрешението в постановлението на пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, то е съобразено и в посоченото решение на ВКС и по него има установена практика на ВС и ВКС, което е в смисъл, че тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и въобще когато възлагането чрез жребие (използваният в ГПК от 1952 г. (отм.) термин) може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.

И. Д. И. оспорва касационната жалба на Н. П., по същество поддържа, че не е допуснато противоречие с установената практика по способа за извършване на делбата, тъй като независимо, че е подобрил цялата сграда, една част от подобренията е концентрирана в първия етаж, в който той е живял и го е обзавел с мебели, а друга част – в покрива и фасадата на сградата, които са общи части по смисъла на чл.38 ЗС и ако жребият доведе до размяна на етажите, това ще доведе до големи неудобства както за него, така и за съделителката Н. П..

По касационна жалба на И. Д. И. е допуснато касационно обжалване на допълнително решение № 404 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. 768/ 2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която искането с молба с вх. № 7964 от 26.09.2019 г. за допълването на въззивното решение с присъждането на законна лихва върху уважената част от претенцията за подобрения е оставено без уважение.

Касационно обжалване на тази част от решението е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса: дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск? Въпросът е разрешен в противоречие с решение №32 от 15.05.2014 г. по т.д. № 1897 /2013 г. на І т.о., постановено на основание чл.290 ГПК, в което в което в отговор на правния въпрос е прието, че: разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ГПК /отм./ е възпроизведена в чл. 214, ал. 2 ГПК от 2007 г., поради което даденото разрешение в ТР 1 /04.01.2001г. относно това, че не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване, не е загубило сила.

Настоящият състав съобразява разрешението в тълкувателното решение, което е задължително за съдилищата, отразено и в посоченото решение по чл.290 ГПК и по което има установена практика на ВКС, към което не следва да добавя отделни мотиви.

Н. П. не е изразила становище по основателността на касационната жалба на И. И. срещу допълнително решение № 404 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. 768/ 2018 г. на Софийски окръжен съд, в частта допусната до касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

За способа за извършване на делбата:

Въззивният съд е приел, че редът за извършване на делбата по чл.349,ал.1 ГПК е неприложим, позовавайки се на приетата съдебно – техническа експертиза, съгласно която процесният имот е поделяем на два реални жилищни дяла по етажи. Въззивният съд е намерил за неоснователно искането на И. И. за възлагане на имота на основание чл.349,ал.2 ГПК, тъй като разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в резултат от наследяване, а процесните имоти не са наследствени.

Въззивният съд е приел, че способът за извършване на допусната делба е разпределение по реда на чл.353 ГПК, тъй като е налице неудобство за извършването на делбата чрез теглене на жребий. Приел е, че основният критерий за избора на способ, е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите, също и дали би се стигнало до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете. Доколкото в разпоредбата на чл.353 ГПК не са предвидени специални условия за приложението само по отношение на наследствени имоти, то разпоредбата е приложима и при делба на съсобственост, възникнала от факт, различен от наследяването, при съобразяване на обстоятелствата, че И. е владял жилищната сграда и е направил значителни подобрения в същата. С оглед на това, въззивният съд е разпределил на основание чл.353 ГПК на съделителя И. И. първия етаж с гаража, а на съделителя Н. П. – втория етаж, като на всеки от тях се възложи в дял по 1/ 2 ид. части от дворното място.

Въззивният съд е изложил мотиви за основателността на претенциите на И. И. срещу Н. П. с правно снование чл.61,ал.2 ЗЗД до размер на обогатяването и – т.е. по – малката сума между стойността на подобренията и увеличената стойност на подобрения имот, като съгласно заключението на СТЕ въззивният съд е приел, че съделителката П. дължи да заплати на съделителя И. сумата 5 698 лева над присъдените 195.37 лева (общо за сумата 5 893.37 лева).

С (допълнително) решение № 404 от 26.11.2019 г. по същото дело въззивният съд се е произнесъл по искания по чл.247 ГПК, чл.248 ГПК и чл.250 ГПК, той е отказал да присъди законна лихва върху уважената част от претенциите по сметки на И. И. от датата на предявяването на претенциите, с мотиви, че въпреки направеното с предявяване на претенциите искане, по него няма произнасяне от първоинстанционния съд (който е отхвърлил претенциите) и И. И. не е направил в срок искане за произнасяне по цялото му искане, поради което е недопустимо във въззивната инстанция да се иска разглеждането на иск, по който въззивният съд не се е произнесъл.

По основателността

По основателността на касационната жалба на Н. П.:

При дадения отговор на правните въпроси настоящият състав намира за основателен довода на Н. П. за неправилност на извода на въззивния съд за наличието на пречка делбата да се извърши чрез теглене на жребий.

Правилно въззивният съд е обсъдил приложението на приетото с т.5 ППВС № 7 /28.11.1973 г..

Но неправилно е приел, че тегленето на жребий е неудобно, поради това, че единствено съделителят И. И. е владял цялата жилищна сграда и е направил значителни подобрения в цялата жилищна сграда.

Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения. В случая не е установено всеки от съделителите да е владял етажа, който му е поставен в дял, нито да е направил значителни подобрения в него. Единствено съделителят И. И. е владял цялата къща и е направил подобрения на цялата къща.

Настоящият състав намира за неоснователни доводите на И. И., изразени в писмените му бележки пред настоящата инстанция, че тегленето на жребий е неудобно, тъй като той е подобрил цялата сграда, като една част от подобренията е концентрирана в първия етаж, в който той е живял и го е обзавел с мебели, а друга част – в покрива и фасадата на сградата, които са общи части по смисъла на чл.38 ЗС и ако жребият доведе до размяна на етажите, това ще доведе до големи неудобства както за него, така и за съделителката Н. П..

Както беше иложено по-горе, подобряването на цялата сграда, която се състои от два етажа, които са самостоятелни обекти на собственост, не представлява неудобство за теглене на жребий.

Подобряването на покрива и фасадата на сградата, които са общи части по смисъла на чл.38 ЗС, също не представлява неудобство за теглене на жребий.

Твърденията, че част от подобренията е концентрирана в първия етаж, в който И. И. е живял, следва да се преценяват заедно с твърденията му, че е извършвал подобрения и на втория етаж:

И. И. е предявил претенции по сметки за подобрения на покрив, на втори етаж от къщата, на първи етаж от къщата и на цялата къща (л.93 по гр.д. № 80 /2015 г. по описа на Пирдопски РС) и поддържа твърденията си, че е подобрил и двата етажа и в писмените си бележки по същество (л.167 по гр.д. № 80 /2015 г. по описа на Пирдопски РС).

Т.е. въззивният съд е приел за установено това, което е твърдял съделителят И.. А настоящият състав прие, че при тази фактическа обстановка и съгласно приетото с т.5 ППВС № 7 /28.11.1973 г. тегленето на жребий не е неудобно.

При извода, че тегленето на жребий не е неудобно, следва да се приеме, че в обжалваната част за способа за извършване на делбата въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, и тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия – съставяне на проект за разделителен протокол и теглене на жребий, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за за ново разглеждане от друг състав, който следва да извърши делбата чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий.

По основателността на касационната жалба на И. И.:

В частта по претенциите по сметки, с която съделителката Н. П. е осъдена да заплати на съделителя И. И. разликато от 5 698 лева над присъдените 159.37 лева (общо сумата 5 893.37 лева), въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

При дадения отговор на правния въпрос и при извод, че при предявяване на претенцията си по сметки на 26.10.2017 г. И. И. е поискал присъждане на законна лихва, настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че не следва да присъжда законна лихва върху уважената част от претенцията по сметки – за сумата 5 893.37 лева, поради това, че при отхвърлянето на претенцията първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за законна лихва и съделителят И. не е поискал в едномесечен срок първоинстанционният съд да се произнесе по искането за законна лихва. Настоящият състав приема, че искането на И. И. въззивният съд да му присъди законна лихва върху тази част от претенцията по сметки, която е уважил, не е преклудирана и че искането е основателно, като последица от уважаването на претенцията по сметки.

Въззивното решение следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде присъдена законната лихва.

По разноските:

Н. П. не претендира разноски по касационната си жалба, а и с оглед изхода от спора в частта за способа на извършване на делбата, а и съгласно чл.294,ал.2 ГПК в тази хипотеза настоящият състав на ВКС не следва да се произнася по присъждане на разноски. До приключване на устните състезания в настоящата инстанция И. И. не претендира разноски по касационната си жалба срещу допълнителното решение и Н. П. не претендира разноски за защитата си срещу тази касационна жалба, поради което за тази част разноски не следва да се присъждат.

Диспозитив

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение. № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Софийски окръжен съд в частта за способа за извършване на делбата и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на съставяне на проект за разделителен протокол.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 404 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. 768/ 2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. Д. И. с правно основание чл.250 ГПК за допълване на въззивно решение № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Софийски окръжен съд, за осъждане на съделителката Н. С. П. да заплати на И. Д. И. законната лихва върху сумата 5 893.37 лева, считано от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Вместо това постановява:

Осъжда Н. С. П. да заплати на И. Д. И. законната лихва върху сумата 5 893.37 лева, считано от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари