Решение №10/09.04.2020 по дело №481/2017

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

Отговор

Защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. С тълкувателното решение са дадени задължителни разяснения, че разпоредбата на чл.135 ЗЗД борави с понятието „длъжник“ като не прави разграничение между отговорността за лично или за чуждо задължение, респективно дали качеството „длъжник“ е придобито по главно или по акцесорно правоотношение, каквото е поръчителството. Доколкото в резултат на последното се стига до възникване на солидарно задължение между поръчителя и главния длъжник по отношение на кредитора, при липса на специална норма, която да изключва приложението на Павловия иск, няма основание да се приеме че понятието „длъжник” в същата норма не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество. Не могат и чрез тълкуване да се въвеждат ограничения на отговорността на поръчителя извън предвидените в закона. Макар предназначението на институтите на поръчителството и отменителния иск да е сходно /и двата имат обезпечителен характер/ и възможността действия на поръчителя да бъдат атакувани с Павлов иск да представлява обезпечаване на или върху обезпечение, законова забрана за такова не е предвидена.

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, но само когато действието е въззмездно.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№481 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК” ЕАД срещу решение №130/04.11.2016г. по в.т.д. № 270/2016г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 338 от 20.07.2016г. по т.д. №356/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени исковите претенции на „Банка ДСК” ЕАД, [населено място], против А. С. К., Д. А. К. и Г. А. К. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца обективирания в нотариален акт за дарение на недвижим имот под №301/14.03.2012г., акт №168, том 1, вписан в Службата по вписванията – [населено място] към Агенцията по вписванията договор за дарение, по силата на който А. С. К. е дарил на Д. А. К. и Г. А. К. следните недвижими имоти, а именно: Ѕ от поземлен имот с идентификатор №48619.503.157, по кад. карта и кад. регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-56/24.08.2006г., изменена със заповед №КД-14-2-1177/25.08.2008г. на СГКК – Бургас, с адрес [населено място], п.к. 8260, [улица], с площ по документи 455 кв.м., стар идентификатор 722, кв.51, парцел Х, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 48619.503.157.1, по кад. карта и кад. регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-56/24.08.2006г., изменена със заповед №КД-14-2-1177/25.08.2008г. на СГКК – Бургас, с адрес [населено място], [улица], с предназначение – друг вид сграда за обитаване, с площ по документи – 81 кв.м., представляваща триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и тавански етаж.

Ответниците Д. А. К. и Г. А. К. считат, че докато длъжникът не изпадне в забава, за кредитора не съществува вземане от поръчителя и кредиторът не може да предяви иск срещу него за изпълнение. Поради това твърдят, че когато сделката е сключена от поръчителя преди длъжникът да е преустановил плащания и да е изпаднал в забава, същата може да бъде обявена за относително недействителна само при наличието на предпоставките по чл.135 ал.3 от ЗЗД. Поддържат, че тъй като по настоящото дело процесната сделка е извършена много преди длъжникът по договора за кредит да изпадне в забава и да възникне вземане срещу поръчителите, то за да са недействителни тези прехвърляния, следва да са били предназначени от поръчителя и лицата, с които е договарял, да увредят кредитора съгласно чл.135 ал.3 от ЗЗД. Изтъкват, че по делото липсват твърдения от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, че дарението е извършено единствено с цел да я увреди, като липсват и представени доказателства в тази насока.

Ответникът А. С. К. не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено, че А. К. има качеството на поръчител, като се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя – длъжник по договор за кредит № 2237/13.02.2008г., сключен между ищеца „Банка ДСК” ЕАД и „Борд М.” ООД. Приел е, че предявеният иск по чл.135 от ЗЗД е неоснователен, тъй като длъжник по смисъла на същата разпоредба е само лицето, носител на главното задължение, а не лицето, което е поръчителствало за това задължение. Също така е изложил съображения, че към момента на изповядване на атакуваната сделка – 14.03.2012г. длъжникът не е бил в забава, а такава е настъпила в по – късен момент и поръчителят е бил уведомен за нея едва с връчването на нотариалната покана за доброволно изпълнение на 07.12.2012г. Приел е, че поръчителят се е разпоредил с процесното имущество преди да узнае за забавата на длъжника, поради което не са налице основания за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл.135 от ЗЗД.

Касационен въпрос

С определение №411/25.07.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса: Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?”.

Мотиви

По поставения въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение №2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. С тълкувателното решение са дадени задължителни разяснения, че разпоредбата на чл.135 ЗЗД борави с понятието „длъжник“ като не прави разграничение между отговорността за лично или за чуждо задължение, респективно дали качеството „длъжник“ е придобито по главно или по акцесорно правоотношение, каквото е поръчителството. Доколкото в резултат на последното се стига до възникване на солидарно задължение между поръчителя и главния длъжник по отношение на кредитора, при липса на специална норма, която да изключва приложението на Павловия иск, няма основание да се приеме че понятието „длъжник” в същата норма не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество. Не могат и чрез тълкуване да се въвеждат ограничения на отговорността на поръчителя извън предвидените в закона. Макар предназначението на институтите на поръчителството и отменителния иск да е сходно /и двата имат обезпечителен характер/ и възможността действия на поръчителя да бъдат атакувани с Павлов иск да представлява обезпечаване на или върху обезпечение, законова забрана за такова не е предвидена.

По основателността

Предвид отговора на значимия за спора процесуалноправен въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен.

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, но само когато действието е въззмездно.

Съставът на Бургаски апелативен съд е изразил становището, че защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД не е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. Даденото от него разрешение е в отклонение от задължителните разяснения в Тълкувателно решение №2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това въззивният съд е направил извод за липса на предпоставките по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предл. първо с оглед на обстоятелството, че към момента на изповядване на атакуваната сделка – 14.03.2012г. кредитополучателят не е бил в забава, а такава е настъпила в по – късен момент и поръчителят А. К. е бил уведомен за нея едва с връчването на нотариалната покана за доброволно изпълнение на 07.12.2012г.

Това разрешение също е в отклонение от постоянната практика на ВКС относно предпоставките за основателността на Павловия иск. С решение №122 от 21.07.2016г. по т.д.№3484/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо. С решение №362 от 16.11.2014г. по гр.д. №2574/2015г. на ВКС, ІV състав, е прието, че по силата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди лицата, който вече са кредитори, т.е. които имат възникнало вече вземане. Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по-малко отрича правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по отношение на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост на вземането. Когато след възникване на задължението длъжниците са се лишили безвъзмездно от свое имущество, поради което имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, това разпоредително действие уврежда кредитора, без значение дали се дължи плащане на погасителни вноски на падеж или се търси погасяване на дълга изцяло при условията на обявена предсрочна изискуемост.

По тези съображения, които настоящият състав изцяло споделя, неоснователно се явява възражението на ответниците, че до уведомяването на поръчителя А. С. К. за обявената предсрочна изискуемост на кредита, по отношение на него вземането на кредитора се счита за невъзникнало и може да бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора само при наличието на предпоставките по чл.135 ал.3 от ЗЗД. Няма основание да се приеме, че задължението на поръчителя възниква едва когато длъжникът изпадне в забава. Задължението на поръчителя възниква от момента на сключването на договора за поръчителство, като от този момент поръчителят поема задължение с предмет престацията на главния длъжник. Задължението е имуществено и предназначението му е да осигури кредитора срещу неплатежоспособността на длъжника, като за това задължение поръчителят отговаря с цялото си имущество. В тази насока са и задължителните за съдилищата разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които отговорността на поръчителя не е субсидиарна – длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя /независимо от това дали първо се е обърнал към главния длъжник/, поръчителят няма право да иска от кредитора първо да насочи иска си срещу главния длъжник, а срещу него – едва ако не бъде удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник. Тези характеристики на отговорността на поръчителя – самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиарност, обуславят извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора.

Ето защо, като е приел, че изпадането на длъжника в забава към момента на извършването на разпоредителното действие от страна на поръчителя съставлява елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, предл. първо, въззивният съдебен състав е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон.

Предвид изложеното обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде отменен на основание чл.293, ал.2 от ГПК. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът трябва да бъде решен по същество и предявеният иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците трябва да заплатят на касатора направените от последния разноски за трите съдебни инстанции в размер общо 17 554,69 лв., представляващи платени държавни такси в размер на 9267,49 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер на 8287,20 лв. Разноски на ответниците не се дължат.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №130/04.11.2016г. по в.т.д. № 270/2016г. на Бургаски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК” ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по предявения от банката срещу А. С. К., [ЕГН], Д. А. К. [ЕГН] и Г. А. К. [ЕГН], всички с адрес [населено място], [улица], ет.5, иск с правно основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД, обективирания в нотариален акт за дарение на недвижим имот под №301/14.03.2012г., акт №168, том 1, вписан в Службата по вписванията – [населено място] към Агенцията по вписванията договор за дарение, по силата на който А. С. К. е дарил на Д. А. К. и Г. А. К. следните недвижими имоти, а именно: Ѕ от поземлен имот с идентификатор №48619.503.157, по кад. карта и кад. регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-56/24.08.2006г., изменена със заповед №КД-14-2-1177/25.08.2008г. на СГКК – Бургас, с адрес [населено място], п.к. 8260, [улица], с площ по документи 455 кв.м., стар идентификатор 722, кв.51, парцел Х, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 48619.503.157.1, по кад. карта и кад. регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-56/24.08.2006г., изменена със заповед №КД-14-2-1177/25.08.2008г. на СГКК – Бургас, с адрес [населено място], [улица], с предназначение – друг вид сграда за обитаване, с площ по документи – 81 кв.м., представляваща триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и тавански етаж.

ОСЪЖДА А. С. К., [ЕГН], Д. А. К., [ЕГН] и Г. А. К., [ЕГН], всички с адрес [населено място], [улица], ет.5, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 17 554,69 лв. /седемнадесет хиляди петстотин петдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ – направени разноски за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми