Определение №1/04.01.2021 по дело №2851/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Съществува ли за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението?

Отговор

Съгласно чл. 263, ал. 2 от ГПК правото на насрещна жалба съществува и може да бъде упражнено когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде въззивна жалба срещу неизгодната за него част от първоинстанционното решение или подадената от него такава е била върната като нередовна, съответно оттеглена. Затова срокът за упражняване на това право започва да тече от момента, в който въззиваемият получи препис от подадената от въззивника жалба. Чрез нея се възстановява висящността на производството по отношение на онази част от първоинстанционното решение, която е неизгодна за него и е предмет на насрещната въззивна жалба. Запазването на висящността на производството се постига и с подаването на първоначална въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. В случаите, когато една и съща страна подаде първоначална и впоследствие насрещна жалба срещу една и съща неизгодна за него част от първоинстанционното решение възниква конкуренция между тях, която поставя и въпроса за съществуването на интерес от подаването на насрещната жалба. В тази връзка следва да бъде съобразено, че при произнасянето си по отношение на първоинстанционното решение, извън случаите когато действа служебно, въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба основания за неправилност на решението. Това ограничение води и до това, че въззивната жалба не се оставя без движение в случаите когато не съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Когато във въззивната си жалба страната не е посочила всички такива основания, тя може да ги допълни, чрез подаването на допълнителна въззивна жалба, но само до момента на изтичането на срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК. След изтичането на този срок въззивникът може само да конкретизира и уточнява вече направените от него доводи за неправилност на първоинстанционното решение. С подаването на въззивна жалба от другата страна за въззиваемият по нея, който е въззивник по първоначално подадената въззивна жалба възниква правото да подаде насрещна въззивна жалба срещу онази част от първоинстанционното решение, която не се обхваща от първоначалната му такава. Същевременно законът не предвижда изрично ограничение страната да не може да подава насрещна въззивна жалба срещу онази част от първоинстанционното решение, срещу която е подадена и първоначалната жалба, като такова ограничение не може да бъде изведено и по тълкувателен път. Затова на страната трябва да бъде признато правото и в този случай да подаде насрещна въззивна жалба, която обаче не може да бъде идентична с първоначалната. С насрещната въззивна жалба страната може да наведе онези основания за неправилност на първоинстанционното решение, които не са били наведени с първоначалната жалба. В тези случаи между двете жалби, макар и да са насочени към една и съща част от първоинстанционното решение, несъществува пълна идентичност, като разликата е именно в обстоятелствата по чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. След като страната и без да е подала първоначална жалба може да възстанови висящността на производството като подаде насрещна въззивна жалба, в която да посочи всички основания за неправилност на решението, то трябва да и се признае и възможността да направи по-малкото, а именно да посочи с насрещната жалба само част от тях, които са били пропуснати в първоначалната жалба. Затова за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение съществува интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението, когато двете жалби се основават на различни основания за неправилност на решението, което винаги е въпрос на конкретна преценка.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.10.2020 (четиринадесети октомври две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател:
Борислав Белазелков

Членове:
Борис Илиев, Димитър Димитров

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2851 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

История на спора

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1227/05.03.2020 година, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място], срещу определение № 5/07.02.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 6/2020 година.

С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил определение № 1332/26.09.2019 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 762/2019 година в частта му, с която е върната подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] срещу решение № 972/22.05.2019 година на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. №236/2019 година насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година, като е прекратено производството по делото в тази му част.

В подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Апелативен съд Велико Търново е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него определение на Окръжен съд Плевен да бъде отменено като делото бъде върнато на Окръжен съд Плевен за разглеждане на подадената от касатора срещу решение № 972/22.05.2019 година на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. №236/2019 година насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново.

Насрещната страна по жалбата М. Б. М. е подал отговор на същата, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 5/07.02.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 6/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение, а също така и потвърждаване на оспорваното с нея определение.

„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 26.02.2020 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 1227/05.03.2020 година, като е подадена по пощата на 04.03.2020 година. Предвид на това и съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че предмет на производството по гр. д. № 236/2019 година по описа на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав са били обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225,ал. 1 от КТ, предявени от М. Б. М. срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място]. С постановеното по делото решение № 972/22.05.2019 година исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1 и т. 2 от са били уважени, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е бил уважен частично.

М. Б. М. подал въззивна жалба срещу решение № 972/22.05.2019 година на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. №236/2019 година в частта му, с която бил отхвърлен предявеният от него срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. От своя страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] подало въззивна жалба с вх. № 15 561/05.06.2019 година срещу първоинстанционното решение в частта му, с която били уважени предявените от М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ като било поискано решението в тази му част да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Това искане било направено и с подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] срещу първоинстанционното решение насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година. По всички подадени от страните въззивни жалба било образувано гр. д. № 762/2019 година по описа на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав. С определение № 1332/26.09.2019 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 762/2019 година производството по делото било частично прекратено по отношение на подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година, като същата била счетена за процесуално недопустима поради липса на правен интерес.

„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] бил подал първоначална въззивна жалба, с която обжалвал решение № 972/22.05.2019 година на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. №236/2019 година в частта му, с която са били уважени предявените срещу него искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, т. е. в неизгодната за него част. Същевременно М. Б. М. бил обжалвал същото решение, но само в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ бил отхвърлен частично. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] бил подал и насрещна въззивна жалба, която имала същия предмет, като първоначалната му жалба. Правото на насрещна въззивна жалба можело да бъде упражнено тогава, когато страната в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК не била подала въззивна жалба или подадената от нея въззивна жалба била върната. С оглед на обстоятелството, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] бил подал първоначална жалба срещу първоинстанционното решение и същата с определение № 1332/26.09.2019 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 762/2019 година била преценена като редовна и допустима, то подадената от него насрещна въззивна жалба със същия предмет на обжалване, била лишена от правен интерес и била процесуално недопустима, поради което производството по нея трябвало да бъде прекратено. Съставът на Окръжен съд Плевен бил достигнал до същите изводи, поради което определение № 1332/26.09.2019 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ТИ граждански състав, постановено по гр. д. № 762/2019 година в обжалваната му пред Апелативен съд Велико Търново част било правилно и трябвало да се потвърди.

Касационен въпрос

С оглед на горните мотиви на състава на Апелативен съд Велико Търново в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] е поискало обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос свързан с интереса от подаването на насрещна въззивна жалба, който уточнен с оглед указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС е в смисъл съществува ли за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението. Този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на състава на Апелативен съд Велико Търново при постановяване на обжалваното решение, като за него са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Мотиви

Съгласно чл. 263, ал. 2 от ГПК правото на насрещна жалба съществува и може да бъде упражнено когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде въззивна жалба срещу неизгодната за него част от първоинстанционното решение или подадената от него такава е била върната като нередовна, съответно оттеглена. Затова срокът за упражняване на това право започва да тече от момента, в който въззиваемият получи препис от подадената от въззивника жалба. Чрез нея се възстановява висящността на производството по отношение на онази част от първоинстанционното решение, която е неизгодна за него и е предмет на насрещната въззивна жалба. Запазването на висящността на производството се постига и с подаването на първоначална въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. В случаите, когато една и съща страна подаде първоначална и впоследствие насрещна жалба срещу една и съща неизгодна за него част от първоинстанционното решение възниква конкуренция между тях, която поставя и въпроса за съществуването на интерес от подаването на насрещната жалба. В тази връзка следва да бъде съобразено, че при произнасянето си по отношение на първоинстанционното решение, извън случаите когато действа служебно, въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба основания за неправилност на решението. Това ограничение води и до това, че въззивната жалба не се оставя без движение в случаите когато не съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Когато във въззивната си жалба страната не е посочила всички такива основания, тя може да ги допълни, чрез подаването на допълнителна въззивна жалба, но само до момента на изтичането на срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК. След изтичането на този срок въззивникът може само да конкретизира и уточнява вече направените от него доводи за неправилност на първоинстанционното решение. С подаването на въззивна жалба от другата страна за въззиваемият по нея, който е въззивник по първоначално подадената въззивна жалба възниква правото да подаде насрещна въззивна жалба срещу онази част от първоинстанционното решение, която не се обхваща от първоначалната му такава. Същевременно законът не предвижда изрично ограничение страната да не може да подава насрещна въззивна жалба срещу онази част от първоинстанционното решение, срещу която е подадена и първоначалната жалба, като такова ограничение не може да бъде изведено и по тълкувателен път. Затова на страната трябва да бъде признато правото и в този случай да подаде насрещна въззивна жалба, която обаче не може да бъде идентична с първоначалната. С насрещната въззивна жалба страната може да наведе онези основания за неправилност на първоинстанционното решение, които не са били наведени с първоначалната жалба. В тези случаи между двете жалби, макар и да са насочени към една и съща част от първоинстанционното решение, несъществува пълна идентичност, като разликата е именно в обстоятелствата по чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. След като страната и без да е подала първоначална жалба може да възстанови висящността на производството като подаде насрещна въззивна жалба, в която да посочи всички основания за неправилност на решението, то трябва да и се признае и възможността да направи по-малкото, а именно да посочи с насрещната жалба само част от тях, които са били пропуснати в първоначалната жалба. Затова за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение съществува интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението, когато двете жалби се основават на различни основания за неправилност на решението, което винаги е въпрос на конкретна преценка.

По основателността

В случая видно от сравнението между подадените от подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] първоначална въззивна жалба с вх. № 15 561/05.06.2019 година и насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година двете не съдържат идентични основания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, а взаимно се допълват.

С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 5/07.02.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 6/2020 година по подадената срещу него от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] частна касационна жалба с вх. № 1227/05.03.2020 година и такова трябва да се допусне. В резултат на това обжалваното определение и потвърденото с него определение № 1332/26.09.2019 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 762/2019 година в частта му, с която е върната подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] срещу решение № 972/22.05.2019 година на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. №236/2019 година насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година, като е прекратено производството по делото в тази му част следва да бъдат отменени и делото да се върне на втория съд за разглеждане на насрещната въззивна жалба.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5/07.02.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 6/2020 година.

ОТМЕНЯВА определение № 5/07.02.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 6/2020 година и потвърденото с него определение № 1332/26.09.2019 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 762/2019 година в частта му, с която е върната подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД [населено място] срещу решение № 972/22.05.2019 година на Районен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. №236/2019 година насрещна въззивна жалба с вх. № 22 079/02.08.2019 година, като е прекратено производството по делото в тази му част като ВРЪЩА делото на Окръжен съд Плевен за разглеждане на насрещната въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми