Решение №1/16.04.2021 по дело №1477/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №606/19.10.2020 по дело №1477/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Отговор

Служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родините от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата; задължение на съда в този случай е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. С т. V на ППВС № 1/1974 г. се сочи, че правната възможност да се изменя мерките в зависимост от настъпилите промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на децата; избирането на мерките цели правилното развитие на децата, поради което, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства; обстоятелствата може да са и съвсем нови или да се отнасят до мярката или нейната рационалност. Двете групи обстоятелства касаят промени, засягащи положението на детето (влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, и пр.; загубване на родителския авторитет или фактическата възможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително, и др.) и мерките и тяхната ефективност (невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките, други). За ефикасността на защитата на детето и положението му, значение имат още: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно – създаване на пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, или нарушаване на режима на детето; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. ВКС, включително настоящия съдебен състав, последователно поддържа становището, че във всеки спор, свързан с определяне на отношенията родители-деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификата на конкретния случай, имащи значение за създаването на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношенията между детето и неотглеждащия го родител, като висшият критерий, обуславящ решението, е интересът на детето да получи това общуване, топлина, подкрепа и насърчение от родителя, комуто не е възложено да упражнява родителските права, които детето би получило в случай, че живее заедно с този родител, с отчитане на особеностите на всяка конкретна житейска ситуация. Принципно, между детето и неотглеждащия родител следва да се осигурява по-широка възможност за контакт, като детето бъде насърчавано от отглеждащия го родител да поддържа подобен контакт, освен в случаите, когато животът или здравето му във всеки аспект, или възпитанието му не се поставят под заплаха от поведението на неотглеждащия го родител. Необходимо е да се подчертае, че предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите не лишава другия от родителските права и задължения, нито е форма на наказание или негативна оценка като цяло за родителския капацитет на непредпочетения родител; общуването с детето задоволява вътрешната потребност на родителя да участва в оформянето му като личност чрез подкрепа, предаване на опит и родова памет, включително чрез вграждането му в разширения семеен кръг, но основната цел на общуването на детето с всеки от родителите е да се способстват неговото правилно възпитание и развитие като личност. Законът не определя начин и форма на осъществяване на лични отношения между родителите и

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари