Определение № 524 от 17.06.2019 г. по гр. д. № 1732/2019 г.

208 Shares

Анотация

Въпрос

Отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла Цачева

ЧЛЕНОВЕ:
Албена Бонева, Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1732 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

С решение от 15.11.2018 г. по в. гр. д. № 15014/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 140245 от 08.06.2017 г. по гр.д. № 29056/2016 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ, предявен от „Бодо 09” ООД със седалище и адрес на управление в [населено място], Бургаска област против Република България, представлявана от Министъра на финансите, [населено място] за сумата 6613,37 лева, съставляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от приход от цена на произведена електрическа енергия в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.

В решението е прието за установено, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и собственик на фотоволтанична централа, въведена в експлоатация през 2012 г. Произведената енергия е била продавана на „ЕВН България Електроснабдяване” в изпълнение на договор от 25.06.2012 г.

На 04.12.2013 г., Народното събрание на Република България е приело поправка в Закона за държавния бюджет за 2014 г., с която посредством § 6, т. 2 и т. 3 от ЗДБ са били създадени нови текстове в Закона за възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ), съгласно които от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 % върху прихода от енергията – чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ. От 01.01.2014 г., така въведената такса е била удържана директно от производителя на вятърна и слънчева енергия.

С решение № 13 от 31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България, § 6, т. 2 и т. 3 ЗДВ са били обявени за противоконституционни. В периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. от ищцовото дружество е била събрана такса на основание чл. 35а ЗЕВИ в размер на 6613,37 лева.

Възникналите от приложението на противоконституционната норма правни последици не са били уредени от Народното събрание в двумесечен срок, съгласно задълженията на органа по чл. 22, ал. 4 ЗКС (Закона за Конституционния съд) и чл. 94, ал. 4 ПОДНС (Правилника за организацията и дейността на Народното събрание).

При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че е ангажирана деликтната отговорност на Държавата за причинени вреди от нейни органи, какъвто несъмнено е и законодателният орган – Народното събрание. Прието е, че противоправното поведение на длъжностните лица, съставляващия колективния държавен орган – Народното събрание, се изразява както в приемането на противоконституционна разпоредба, така и в проявеното бездействие – неуреждането на възникналите от приемането и правни последици. Прието е, че настъпилата за ищеца вреда от удържаната такса върху произведената електрическа енергия е в пряка причинна връзка с противоправните действия на държавния орган, поради което предявеният срещу Държавата иск с право основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ е уважен като основателен в размер на 6613,37 лева.

В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Държавата, представлявана от министъра на финансите на Република България, са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпросите (след уточнението и конкретизирането им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): държавата или Народното събрание са надлежния ответник по иск за обезщетение за вреди от законодателна дейност – въпрос, разрешен в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. по тълк. дело № 3 от 2004 г. ОСГК и решение № 211 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 6087/2007 г. V г.о. ВКС и отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма – въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са и доводи за постановяване на решението в противоречие с практиката на

Върховния касационен съд по въпроса следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения. Приложени са съдебни актове на Върховния касационен съд, Софийски апелативен съд и Софийски градски съд.

Ответникът по касационната жалба „Бодо 09” ООД я оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.

Мотиви

По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Въпросът следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Въззивният съд е изложил мотиви по всички въведени от въззивника (ответник по делото) възражения, в т.ч. по доводите, че държавата не е легитимирана като ответник по иск за вреди от законодателна дейност и бездействие на Народното събрание; по възражението, че актовете на Народното събрание подлежат единствено на проверка за противоконституционност от КС на РБ и не подлежат на контрол от съдилищата; по доводите за недоказаност на ищцовата претенция; по доводите, че не са налице противоправни действия на НС, както и че не е налице пряка причинна връзка между претендираната от ищеца вреда и поведението на ответника.

Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие между формираните във въззивното решение изводи по въпроса държавата или Народното събрание са надлежния ответник по иск за обезщетение за вреди от законодателна дейност и разрешенията, дадени в тълк. дело № 3 от 2004 г. ОСГК и решение № 211 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 6087/2007 г. V г.о. ВКС. Както Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС, така и решение № 211 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 6087/2007 г. V г.о. ВКС са постановени по въпроси, касаещи отговорността на държавата по ЗОДОВ – закон, който не урежда вреди от законодателна дейност.

По повдигнатия въпрос относно надлежния ответник по иск за вреди от законодателна дейност, обуславящ изхода на делото, няма установена съдебната практика – обратно, дадените в съдебната практика разрешения са противоречиви. Така в обжалвания съдебен акт е прието, че държавата отговаря за вреди от законодателна дейност, тъй като е възложила на народните представители да упражняват държавни функции (законодателната власт е възложена на Народното събрание – чл. 62 КРБ и чл. 63 КРБ). В решение от 18.04.2018 г. по гр.д. № 9331/2017 г. по гр.д. № 9331/2017 г. на Софийски градски съд и решение № 54937 от 07.03.2017 г. по гр.д. № 25038/2016 г. на Софийски районен съд е прието разрешение, че съгласно националната правна уредба искът за вреди от законодателна дейност следва да бъде предявен срещу Народното събрание, което е отделен правен субект и като такъв отговаря за причинените от дейността му имуществени вреди.

Предвид изложеното, по въпроса Държавата или Народното събрание са надлежен ответник по иск за обезщетение за вреди от законодателна дейност, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Касационен въпрос

Основателни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма. Въпросът, обуславящ изхода на делото, не е намерил разрешение в съдебната практика, поради което се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2018 г. по в. гр. д. № 15014/2017 г. на Софийски градски съд.

Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Тълкувателно решение № 3/2004 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. Докладчик: Върховен касационен съд По спорни въпроси от приложението на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите.
Решение № 211 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 6087/2007 г. Докладчик: съдия Елса Ташева Отговорността на държавата е въздигната в конституционната норма на чл. 7 КРБ, както и в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани /1989 г./, преименуван през 2006 г. в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Според принципа, установен в Конституцията и в закона за незаконните актове и действия на длъжностните лица, които са физически лица, отговаря само държавата, в лицето на нейният държавен орган - юридическо лице, с който съответните длъжностни лица, преки причинители на вредата се намират в трудови, или служебни отношения.

Цитирани норми