Определение № 278 от 27.05.2019 г. по т. д. № 2155/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Въззивният съд не е приложил правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, каквито указания е получил, което е в очевидно противоречие със задълженията му по чл. 294, ал. 1 ГПК.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2155 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството е по повод на касационна жалба от Р. И. С. против решение № 70/03.04.2018г. по в.гр.д. № 272/2017г. на ОС-Кюстендил за потвърждаване на решение № 283/16.06.2015г. по гр.д. № 1366/2014г. на КРС в частта, с която по отношение на касатора е признато за установено, че спрямо него съществува вземане на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД на осн. чл. 422 ГПК за следните суми: 17 792,40лв., представляваща дължима главница; 1 108,20лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 26.03.2012г. - 29.09.2012г.; 1 179,74лв. – лихва по споразумението, начислена за периода 26.03.2013г.-07.10.2013г.; 29,32лв. – лихва за забава по споразумението за периода 26.03.2013г.-07.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2013г. до изплащането на задължението.

Ответникът по касацията „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационната жалба, както и основанията по чл. 280 ГПК, ал.1 и ал.2 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280 ГПК, ал.1 и 2, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Обжалваното решение е било постановено по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК. В решението по чл. 293, ал. 3 ГПК решаващият състав на ВКС е дал указания на въззивната инстанция да назначи ССЕ, която да установи кои вноски по погасителен план към процесния договор за банков кредит и по погасителния план към споразумението от 21.02.2013г. с настъпил падеж са останали непогасени към 07.04.2013г. и да приложи нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение отговорността на поръчителя-касатор спрямо тези вноски. Съобразно депозираното заключение въззивният съд е установил, че последната частично погасена вноска е тази за м.април 2012г., като след датата на цесията – 29.03.2013г. са били направени две вноски на 29.03.2013г. и на 29.08.2013г. в полза на цесионера. При тези данни КОС е приел, че няма преклудирани в хипотезата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД вноски и е постановил решение, съвпадащо като резултат с отмененото от ВКС по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК при първото разглеждане на спора от касационната инстанция въззивно решение.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини