Семеен кодекс

AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • чл. 19, ал. 1 СК
    Регистър на имуществените отношения на съпрузите
    Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
  • чл. 21 СК
    Съпружеска имуществена общност
    Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
    (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
    (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
    (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
    1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване; 2. наследник на съпруг.
  • чл. 21, ал. 1 СК
    Съпружеска имуществена общност
    Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
  • чл. 21, ал. 2 СК
    Съпружеска имуществена общност
    Чл. 21. [...] (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
  • чл. 21, ал. 3 СК
    Съпружеска имуществена общност
    Чл. 21. [...] (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
  • чл. 21, ал. 4 СК
    Съпружеска имуществена общност
    Чл. 21. [...] (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
    1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
    2. наследник на съпруг.

    [Редакция към ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.:]
    (4) Искът за значително по-голям принос може да се предяви от:
    1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
    2. наследник на съпруг.
  • чл. 22 СК
    Лично имущество
    Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
    (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
    (3) Лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
  • чл. 22, ал. 1 СК
    Лично имущество
    Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
  • чл. 22, ал. 2 СК
    Лично имущество
    Чл. 22. [...] (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
  • чл. 23 СК
    Преобразуване на лично имущество
    Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
    (2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
  • чл. 23, ал. 1 СК
    Преобразуване на лично имущество
    Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
  • чл. 23, ал. 2 СК
    Преобразуване на лично имущество
    Чл. 23. [...] (2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
  • чл. 24 СК
    Управление и разпореждане с общо имущество
    Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
    (2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
    (3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
    (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
    (5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.
  • чл. 24, ал. 1 СК
    Управление и разпореждане с общо имущество
    Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
  • чл. 24, ал. 3 СК
    Управление и разпореждане с общо имущество
    Чл. 24. [...] (3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
  • чл. 24, ал. 4 СК
    Управление и разпореждане с общо имущество
    Чл. 24. [...] (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
  • чл. 26 СК
    Разпореждане със семейното жилище-лична собственост
    Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
  • чл. 27 СК
    Прекратяване на съпружеската имуществена общност
    Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
    (2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
    (3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
    (4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ-съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.
    (5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг-едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.
  • чл. 28 СК
    Дялове на съпрузите
    Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
  • чл. 29 СК
    Определяне на по-голям дял на съпруга
    Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
    (2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
    (3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
  • чл. 29, ал. 3 СК
    Определяне на по-голям дял на съпруга
    Чл. 29. [...] (3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
  • чл. 36, ал. 2 СК
    Отговорност за задължения на семейството
    Чл. 36. [...] (2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
  • чл. 37, ал. 3 СК
    Брачен договор
    Чл. 37. [...] (3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.
  • чл. 39, ал. 1 СК
    Сключване на брачния договор
    Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
  • чл. 48, ал. 3 СК
    Последици от унищожаване на брака
    Чл. 48. [...] (3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
  • чл. 49, ал. 4 СК
    Развод поради разстройство на брака
    Чл. 49. [...] (4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
  • чл. 50 СК
    Развод по взаимно съгласие
    Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
  • чл. 51 СК
    Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
    Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
    (2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
    (3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
    (4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
  • чл. 51, ал. 1 СК
    Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
    Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
  • чл. 51, ал. 4 СК
    Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
    Чл. 51. [...] (4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
  • чл. 56 СК
    Предоставяне на семейното жилище след развода
    Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
    (2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
    (3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
    (4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3-и ако сключи нов брак.
    (5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
    (6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
  • чл. 57 СК
    Наемно правоотношение
    Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
    (2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
  • чл. 57, ал. 1 СК
    Наемно правоотношение
    Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
  • чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК
    Наемно правоотношение
    Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
  • чл. 57, ал. 2 СК
    Наемно правоотношение
    Чл. 57. [...] (2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
  • чл. 59 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
    (2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
    (3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
    (4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
    (5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
    (6) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
    (7) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да(...)
  • чл. 59, ал. 2 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. [...] (2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
  • чл. 59, ал. 3 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) [...] (3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
  • чл. 59, ал. 4 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. [...] (4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
  • чл. 59, ал. 6 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. [...] (6) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
  • чл. 59, ал. 6, предл. първо СК
    Родителски права след развода Чл. 59. [...] (6) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
  • чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. [...] (6) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
  • чл. 59, ал. 7 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. [...] (7) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане". Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
  • чл. 59, ал. 9 СК
    Родителски права след развода
    Чл. 59. (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) [...] (9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
  • чл. 61 СК
    Произход от бащата
    Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
    (2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
    (3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт-от датата на предполагаемата смърт.
    (4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.
  • чл. 64 СК
    Припознаване
    Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
    (2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.
  • чл. 68 СК
    Иск за установяване на произход от майката
    Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 61.
  • чл. 69 СК
    Иск за установяване на произход от бащата
    Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката-в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
  • чл. 70 СК
    Родителски права при установяване на произход по исков ред
    Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.
  • чл. 122 СК
    Родителски права и задължения
    Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
    (2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
    (3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.
  • чл. 124, ал. 1 СК
    Права и задължения на детето
    Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
  • чл. 124, ал. 2 СК
    Права и задължения на детето
    Чл. 124. [...] (2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.
  • чл. 125 СК
    Грижи, възпитание и надзор на децата
    Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
    (2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
    (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
  • чл. 126 СК
    Съвместно живеене
    Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
    (2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
    (3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.
  • чл. 126, ал. 1 СК
    Съвместно живеене
    Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
  • чл. 127 СК
    Спор относно родителските права
    Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
    (2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
    (3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
    (4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.
  • чл. 127, ал. 1 СК
    Спор относно родителските права
    Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
  • чл. 127, ал. 2 СК
    Спор относно родителските права
    Чл. 127. [...] (2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
  • чл. 127а СК
    Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
    Чл. 127а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
    (2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
    (3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
    (4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
  • чл. 127а, ал. 2 СК
    Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
    Чл. 127а. [...] (2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
  • чл. 128 СК
    Лични отношения с близки
    Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
    (2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
    (3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
  • чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК
    Лични отношения с близки
    Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
  • чл. 128, ал. 2 СК
    Лични отношения с близки
    Чл. 128. [...] (2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
  • чл. 128, ал. 3 СК
    Лични отношения с близки
    Чл. 128. [...] (3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
  • чл. 130 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на детето
    Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
    (2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
    (3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
    (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
    (5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.
  • чл. 130, ал. 3 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на детето
    Чл. 130. [...] (3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
  • чл. 130, ал. 4 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на детето
    Чл. 130. [...] (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
  • чл. 131 СК
    Ограничаване на родителските права
    Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права-отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
    (2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.
  • чл. 132 СК
    Лишаване от родителски права
    Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
    1. в особено тежки случаи по чл. 131;
    2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
    (2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.
  • чл. 132, ал. 1, т. 2 СК
    Лишаване от родителски права
    Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права: [...]
    2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
  • чл. 133, ал. 3 СК
    Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права
    Чл. 133. [...] (3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
  • чл. 134 СК
    Издръжка и мерки относно личните отношения
    Чл. 134. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:
    1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
    2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8.
  • чл. 136 СК
    Вписване
    Чл. 136. В случаите по чл. 131 и 132 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.
  • чл. 137 СК
    Особени случаи на представителство и грижа
    Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
    (2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.
    (3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.
    (4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.
    (5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".
  • чл. 140, ал. 2 СК
    Ред на лицата, които дължат издръжка
    Чл. 140. [...] (2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
  • чл. 141, т. 1 СК
    Ред на лицата, които имат право на издръжка
    Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
    1. деца и съпруг;
  • чл. 142 СК
    Размер на издръжката
    Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
    (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
  • чл. 142, ал. 1 СК
    Размер на издръжката
    Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
  • чл. 142, ал. 2 СК
    Размер на издръжката
    Чл. 142. [...] (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
  • чл. 143 СК
    Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
    Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
    (2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
    (3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
    (4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
  • чл. 143, ал. 3 СК
    Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
    Чл. 143. [...] (3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
  • чл. 150 СК
    Изменение и прекратяване на издръжката
    Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
  • чл. 153, ал. 1 СК
    Условия за учредяване
    Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
  • чл. 153, ал. 2 СК
    Условия за учредяване
    Чл. 153. [...] (2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
  • чл. 159 СК
    Охранителни мерки
    Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
    (2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" предприемането на подходящи мерки за закрила.
  • чл. 159, ал. 1 СК
    Охранителни мерки
    Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
  • чл. 160, ал. 1 СК
    Промени в състава
    Чл. 160. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.
  • чл. 164 СК
    Права и задължения на настойника
    Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.
    (2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129, а когато детето е настанено в приемно семейство-тези по чл. 129.
    (3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.
  • чл. 164, ал. 3 СК
    Права и задължения на настойника
    Чл. 164. [...] (3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.
  • чл. 165 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
    Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
    (2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.
    (3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
    (4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.
  • чл. 165, ал. 1 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
    Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
  • чл. 165, ал. 2 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
    Чл. 165. [...] (2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.
  • чл. 165, ал. 4 СК
    Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
    Чл. 165. [...] (4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.
  • чл. 168, ал. 2 СК
    Права и задължения на попечителя
    Чл. 168. [...] (2) Правилата на чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.
  • пар. 4 ПЗР СК
    § 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
    (2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.
AJAX progress indicator
Търсене: (изчистване)
  • пар. 4 ПЗР СК
    § 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
    (2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.